ЗЕМЯТА СТРАДА (СТИХОТВОРЕНИЕ)

Земетресението от 22 май определено предизвика доста дебати из цялата страна... Мен ме провокира да напиша нов стих! Надявам се да ви хареса!

АКО СТИХОВЕТЕ МИ ТИ ХАРЕСВАТ - ПОДКРЕПИ БЛОГА МИ В КЛАСАЦИЯТА НА BGTOP!

ЗЕМЯТА СТРАДА

Земята разбита

разбуча се сърдито...

Наказва ни за това, където 

сме толкова грешни тук под небето!

Земята страда, за това, че не знаем, що е то човечност.

И за туй, че загърбихме завинаги своята сърдечност...

Станахме студени, от зверове по-страшни,

предадохме се на чувствата ниски и опасни!

Повярвахме си, че властваме над всичко по този свят

позволихме на алчността и парите очите ни да замъглят...

Но изправени на съд пред Майката Природа сега седим

и ще бъдем съдени жестоко, кой можем да обвиним?

Добави в Svejo

РАЗСЪЖДЕНИЯ СЛЕД ЗЕМЕТРЪСА

Едва ли след 3 часа тази сутрин е останал човек, който да е поспал спокойно... Силното земетресение със сила 5,8 по скалата на Рихтер  ни разлюля доста и разбуни духовете из цялата страна.

В такива моменти, като снощния, всъщност си даваш сметка, че хората сме толкова незначителни и ако Дядо Боже реши да ни съди няма никакъв шанс да спасиш себе си или домът си. Само можеш да седиш и да гледаш, как това, което си градил цял живот и си вложил в него себе си се срива за секунди...Не го пожелавам на никой! Беше една кошмарна нощ, не само за мен. Пред Майката земя и силата на нейните стихии ние сме, като едни мравки... Безпомощни и мижави, а се мислим за велики... Няма правилен начин да завърша тази публикация... Мога само да се надявам, че сте се успокоили, че сте невредими и да ви поздравя с една песен, точно като за случая!

Добави в Svejo

ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА БАЛА?

АКО статията МИ ТИ ХАРЕСВАТ - ПОДКРЕПИ БЛОГА МИ В КЛАСАЦИЯТА НА BGTOP!

Реших да посветя една публикация на всички вас, които в този сезон си взимате сбогом с безгрижните ученически години и "нагазвате" лека-полека в живота.

 Вечерта на вашия бал е една много специална вечер, не само заради пищните и цветни тоалети. Лично аз пазя много приятни спомени от моя абитуриентски бал... Вечерта беше просто незабравима и остана в съзнанието ми, като една от  най-хубавите в моя живот! Това в голяма част се дължеше на това, че не се стремях да бъда нещо, което в действителност не съм. Бях себе си от край, до край! Призовавам ви и вие да бъдете такива на вашата специална вечер!

Безсмислено е да пръскате пари за скъпи рокли, костюми, лимузини и т.н. Не скъпата рокля или автомобил ще направят нощта ви незабравима, а хората с които сте прекарали 4 години от живота си, хората с които сте се забавлявали. Тези с които сте се карали, но сте се помирявали след това! Това естествено не означава, че трябва да заминете на бала си по анцунг.... Но трябва да запомните, че не само скъпите неща изглеждат добре!

 В последно време самия бал, като празник загуби смисъла си и се превърна в един панаир на суетата. То са солариуми, гръдни импланти... И започва едно мерене на възможности и парадиране с финансови такива. А целта на празника, всъщност не е ли да се съберете с вашите хора, да си пийнете сладко, да потанцувате и адекватно без надуване и излишна позьорщина да си кажете "Довиждане!"? Според мен това е целта на едно такова събитие...

Написаното горе, разбира се важи в по-голяма част за момичетата, които покрай подготовката за тази вечер меко казано откачат! При момчетата доста по-леко минават нещата. Костюмче, обувки и си ок!

 Малко се отклоних от съществената тема, но нещата, които написах са верни и ще се радвам, ако се вслушате в тях! Та, бъдете себе си, не се оливайте с пиенето (Особено дамите!!!) , бъдете неотразими и се забавлявайте през цялата вечер, без надувки!!!

 Оставям ви с едно видео, което много ще помогне на всички дами, които са решили да спестят някой друг лев на родителите си и ще си правят грима самички!

 

Добави в Svejo

"WONDERLAND" 6 - "ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ..."

ВИЖ ПРЕДНАТА ЧАСТ ТУК!

АКО РАЗКАЗИТЕ МИ ТИ ХАРЕСВАТ - ПОДКРЕПИ БЛОГА МИ В КЛАСАЦИЯТА НА BGTOP!

  Така се и получи. Откакто се преместих при Мими целият ми живот се промени - синините зараснаха, белезите избледняха. Оценките ми в училище значително се повишиха, спях спокойно през нощта, но може би най-важното нещо бе, че ме накараха наистина да се чувствам, като у дома си. Странно е как съвсем непознати хора могат да ти бъдат повече семейство от роднини. Двамата с Мими станахме неразделни, чувствах я като родна сестра... От сутрин до вечер бяхме заедно, смеехме се, говорехме си...Бях възхитен, от това колко красива личност е тя всъщност. Да, живота ми вървеше стремглаво нагоре и с всеки ден ставаше все по-хубав.

  Една вечер стояхме до късно в стаята на Мими, беше лято и си лягахме към 3 часа сутринта. Обичах тези нощи, дори, когато си мълчахме беше прекрасно. Но тази вечер не мълчахме, водехме разговор и то на тема гаджета...Тоест тя говореше, а аз слушах. Нямах какво да кажа по темата. 

-Веднъж излизах с едно момче, което се целуваше прекрасно! Имаше най-прекрасния вкус на света!-Разпалено ми обясняваше тя.

-Така ти се е струвало, защото си била влюбена...

-Глупости! Ти с колко момичета си се целувал?

-Ами... Аз...Не съм... -Притеснено измънках аз.

-Как така?!? Ти си на 17, не е възможно!

-Възможно е...

-Искаш ли да пробваш с мен?

-Мими аз... Не знам! Странно е...

-Стига де, просто целувка! Не е нищо сериозно!

-Ами... - И преди да мога да си довърша изречението тя вече беше започнала да ми дава напътствия.

-Затвори очи!- Явно това беше нещо като златно правило...И преди да се усетя вече устните й галеха моите, а езиците ни се вплетоха. Беше странно, и приятно...Интересно...

-Е? - Попита тя.

-Ами...- Казах аз изчервен с шарещ поглед по тавана.

-Какво "Ами"?!?

И тогава реших, че е време да се разкрия на сто процента за да няма никакви  тайни между нас.

-Аз съм гей! - Изстрелях го толкова набързо, че за миг си помислих, че не ме е разбрала. 

-Как така?!? Сега ли го разбра, когато се целунахме?!?

-Не, винаги съм го знаел, но просто...Надявам се това да не промени нищо между нас!

-Естествено, че няма!

-Целувката беше хубава!-Тихичко и казах аз.

-Естествено, че ще е. - усмихна ми се тя и така заспахме на нейния креват разхвърляни, без възглавници с висящи крайници отстрани на леглото и завити презглава.

  И така неусетно мина лятото. Започна последната година в гимназията. Там вече бях едно от популярните деца. Почти никой не помнеше как идвах на училище преди време. Или никой не искаше да го споменава пред мен... Няма никакво значение, важното бе, че вече никой не ме сочеше с пръст, когато отивах там. Напротив, всички искаха да си говорят с мен, да обядваме заедно. И за това беше "виновен" само един човек - Мария. Тя беше моя идол. Толкова много исках да приличам на нея, да помагам на хората с каквото мога и при мен те да намират утеха и пристан. може би някой ден щях да го постигна, кай знае...

Добави в Svejo

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТОВА, КОЕТО МЕ ВДЪХНОВЯВА

АКО моделите МИ ТИ ХАРЕСВАТ - ПОДКРЕПИ БЛОГА МИ В КЛАСАЦИЯТА НА BGTOP!

Все по-често ми задавате въпроса, какво ме вдъхновява за моите стихове. И затова днес реших да ви отговоря под формата на постче.

* За стиховете си се вдъхновявам от своето ежедневие или от случки, които мои приятели са ми разказали и аз съм преразказал в стих, но по-пресилено и драматично, разбира се!
* За разказа "Кралицата на тротоара" ме вдъхнови една песен на Мария Илиева "On My Own"... Много ми повлия от първото слушане и фантазията ми се развихри и... Резултата ви е ясен!
* "WONDERLAND" се роди много странно. Започна с някакви хаотични мои мисли, нахвърляни върху лист и после прерасна в нещо повече, което и аз не знам точно какво ще излезе... Дали разказ или роман? Времето ще покаже! Искам само да вметна, че тези разкази са абсолютна художествена измислица. Героите са плод на моето въображение и нямат нищо общо с моя личен живот.
* За моите модели най-често се вдъхновявам от музикалните клипове на световни звезди, като Lady Gaga, Rihanna, Beyonce, Ke$a и др. Още докато гледам клипа и съзнанието ми започва да рисува модела и после го пренасям на лист, обмислям детайлите и напоследък го прехвърлям във фотошопа и там го довършвам. Стигнахме и до последния ми модел, който виждате горе. Той е вдъхновен от последното видео на  Jeffree Star. Там всичко е в розово, а това е моя любим цвят и  ето до какво доведе :D Най-новият Wallpaper(най-отгоре), който направих вчера, също е вдъхновен от въпросното видео! Него можете да си го дръпнете от ТУК или от раздела WALLPAPERS в менюто горе.

Общо взето в тези неща намирам вдъхновение аз! Надявам се да ви е било интересно и да сте прекарали няколко приятни минути на страниците на моя блог!

Добави в Svejo

"МРАЗИШ" ИЛИ НЕЩОТО, КОЕТО НИ РАЗЯЖДА ОТВЪТРЕ!

Тъй като доста хора не могат да ме понасят (по неизвестни за мен причини) и правят всичко възможно да ме спънат и съсипят, аз реших да посветя един стих на тези разяждащи чувства "ОМРАЗА" и "ЗАВИСТ". Честно да си призная аз до сега за крехките си 23 години не съм успял да вкуся от вкуса на тези плодове... Не, че се оплаквам де! Просто казвам... Всеки, който се познае в това стихотворение да се замисли, какво си причинява, като се трови сам себе си с омраза, завист и други такива ниски чувства... Оставям ви да се насладите на моята най-нова творба!

АКО СТИХОВЕТЕ МИ ТИ ХАРЕСВАТ - ПОДКРЕПИ БЛОГА МИ В КЛАСАЦИЯТА НА BGTOP!

МРАЗИШ

Мразиш ме, но и ти не знаеш за какво...

Мразиш ме, а на мен ми е все едно!

Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,

но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...

Завист по тази земя, колкото искаш...

В схватка злокобна, душицата ти стиска!

Правиш ми мръсно, вода ми подливаш,

а всъщност, така само ти се съсипваш...

Пред теб аз нямам какво да докажа-

безразличието е по-силно от омраза...

Само веднъж ще го кажа- не мразя, съжалявам те, 

защото омразата отвътре разяжда те!

Нещастен човек е способен на опасни неща,

но не съм виновен аз, че е такава твоята съдба!

Всеки сам избира пътя, по който ще върви

и ако там не върви, виновен си само ти!

Добави в Svejo

"КАТО ВЕЩИЦА" - РАЗДЯЛАТА ВИНАГИ ПРОВОКИРА ТЪМНАТА СТРАНА НА ХОРАТА!

АКО СТИХОВЕТЕ МИ ТИ ХАРЕСВАТ - ПОДКРЕПИ БЛОГА МИ В КЛАСАЦИЯТА НА BGTOP!

Сълза се стича - светица и грешница,

в тъмното кълна те като вещица...

Отказвам се от светлия ден заради теб, но не тъжа,

заменям го със мрачната прегръдка на нощта...

"Защо?" - задаваш ми въпроса си смутено.

Защото в мрака се крият лесно сълзите студени.

И болката скрита във сенки почти не личи,

само погледа издава, че в мен горчи.

И сърцето си не искам! Взимай го - твое е!

Такова, разбито и празно на, мен за какво ми е?

Тръгвай си вече - напълно свободен си!

Вземи и сандъчето пълно с наши спомени...

В синкавия мрак сега ще се сгуша 

и мъката устата ми ще запуши...

Само наум със теб се сбогувам

и че всичко е наред, ще се преструвам.

Добави в Svejo